Младежката безработица – основен проблем пред страната ни
Даниел Панчев е роден в София на 15 април 1982 г. Завършва 26 –та езикова гимназия и Университета за национално и световно стопанство, където се дипломира по две специалности – Икономика и Стопанско управление. Магистър по Бизнес администрация. Икономически анализатор, хоноруван асистент към катедра “Управление” на УНСС – София, специалист в областта на управлението на човешките ресурси.
Един от основните проблеми за решаване, който седи пред страните от ЕС и в частност България след Световната финансово – икономическа криза (пази боже да не се повтори отново) е високият процент на безработица. Особено засегната рискова група се оказаха младите хора до 35 години. У нас младежката безработица е над два пъти повече спрямо средната за страната (нещо, по което сме шампиони в целия ЕС), което буди сериозно безпокойство.
Регистрирани безработни младежи в периода 1998 – януари 2009
Източник : Агенция по заетостта
Както се вижда от таблицата по-горе в периода 98- 2009г се наблюдава ясна тенденция на намаляване на младежката безработица, за да достигне тя най-ниската си нива през 2008г. От началото на кризата, която при нас дойде със закъснение от около половин година, се покачва както общата така и младежката безработица.
По данни на ЕВРОСТАТ – официалната статистическа служба на ЕС, към второто тримесечие на годината безработицата сред младите хора се покачва до 27 %. В градовете всеки трети до 35 години не работи. В селата делът им е цели 58%. 34% от младежите с основно образование са с професия „безработен“. Всеки четвърти със завършено средно образование е изхвърлен от пазара на труда. Дори 17% от висшистите нямат хляб. Такава е структурата на заетостта при 18 до 35-годишните според образователния ценз. Още по – стряскащ факт е, че всеки 20-ти младеж изобщо не търси назначение, защото е изгубил всякаква надежда. В Гърция, Испания и Ирландия в момента има по-висока безработица от тази в България. Но никъде в Европа няма такава драстична разлика между младежката и средната за страната безработица.
Процент на младежката безработица през последните години
Причините
Няколко са основните причини за огромният процент безработни млади хора у нас – несъответствието между образователната система и изискванията на пазара на труда, липса на мотивация, трудното стартиране на първа работа, липсата на държавна политика по отношение на младите хора, насърчаваща работодателите да наемат току –що завършвани студенти.
Проблемът с несъответствието между изискванията на бизнеса, т.е. какви кадри ни трябват на икономиката в днешните променени социално – икономически условия и от друга страна бълваните от университетите специалисти не е от вчера.. Той продължава от години с променлив успех, макар в последно време да се наблюдава положителна тенденция, а именно откриване на специалности, за които бизнесът търси специалисти и закриването на такива, които по същество възпроизвеждат безработни. Процесите обаче са бавни и тромави
Втората основна причина е липсата на мотивация у част от младите хора да се обучават и предпочитанието им да се задоволят с по-ниска образователна степен. Анализът на младежката безработица отразява една ясна тенденция, че най- засегнати са именно младежите със средно и по-ниско от средното образование.
Третата причина е трудното стартиране на първа работа. При търсенето на работа младите хора са в неблагоприятна ситуация и заради изискванията за трудов стаж, съдържащ се в повечето обяви. Считайки, че нямат нужния професионален опит работодателите избягват да назначават младежи без опит като по този начин се завърта един омагьосан кръг. Не назначават младежи, защото нямат стаж, който обаче те няма как да натрупат при положение, че не ги взимат на работа.
.
При разразилата се допреди месеци криза именно служителите до 35 години бяха тези, които първи бяха съкращавани от предприятията. Това още повече утежнява ситуацията.
Като резултат от несигурността младите хора често се примиряват с налаганите от работодателите условия. Често получават ниски заплати, работят без трудов договор в “сивия сектор” (особено това важи за заведенията и хотелите по Черноморието), работното време е нерегламентирано и понякога стига до15-20 часа без почивка. Липсата на трудови договори и/или осигуряването им на минимална заплата крие и друг риск – липса на осигурителни и пенсионни права и ги лишава от натрупване на официално признат трудов стаж.
Парадоксално, но факт
От една страна младите са носители на новото, на прогреса, на развитието на нацията. От друга именно те са най-потърпевши и засегнати от ситуацията на трудовия ни пазар. В опит да търсят спасение от бедността и по-добра реализация част от тях емигрират като никога повече не се връщат в Родината. Само в периода юни – декември 2008г. по данни на НСИ 9000 младежи са напуснали страната. Това са хора, за обучението на които сме инвестирали всички ние чрез нашите данъци, преразпределени от държавата към образователната система, които отиват да работят за чужди икономики. По този начин България се превръща в нетен донор на млади специалисти, на човешки капитал за развитите европейски и световни сили. Губим подготвените кадри и то на фона на тежка демографска картина – застаряващо население, изменяща се възрастова и етническа картина, спадащо образователно равнище.
Затова проблема с младежката безработица както и други проблемни области, които седят на дневен ред не търпят спорадични активности или отлагане, а искат спешни, неотложни мерки от страна на българската държава. Не се ли предприемат действия днес, утре може и да е късно.
4) -->
4 коментара на Младежката безработица – основен проблем пред страната ни
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
Вход
ON Видео
Тема от изминалата Седмица
Резултати от гласуванетоДА (11%)
Loading ...
Понеже имам безработен мъж (в тази роля от две години) се интересувам от подобни теми. Обаче, подобно на много други статии, и тази ме разочарова. Леко ми е омръзнало на проблема с безработните да се гледа статистически – данни на тази агенция, проучвания на онази, цифри, букви, абревиатури. И като гарнираш всичко това споменавайки веднъж-дваж и европейския съюз, ето ти готово – сериозно четиво, сериозни размисли, автор – капацитет.
„Един от основните проблеми за решаване, който седи пред страните от ЕС и в частност България след Световната финансово – икономическа криза (пази боже да не се повтори отново) е високият процент на безработица.”
Това „пази боже да не се повтори отново”, макар казано между другото в скоби, ме хвърля в размисъл. Нима кризата свърши? О! Пропуснала съм. И кой обяви това? Някоя агенция пак? По всяка вероятност европейска или американска. А на нас позволено ли ни е да не вЕрваме?
Проблемът, освен чисто икономически обяснения, има и едни други – по-обикновени. Нека ви кажа няколко думи за моите наблюдения върху тях. Е, аз не съм завършила УНСС и вие имате пълното право да ми кажете, че пиша глупости.
(Първо обаче тук ще отворя скоба, за да кажа нещо между другото и аз. Така както кризата ей така между другото и в скоби взела май та свършила. И навремето, и сега УНСС е имал славата на място, бълващо потенциални безработни, които ако нямат нужните връзки да се уредят нейде като мениджърчета, се налага да се доквалифицират с поне два-три курса, за да не станат контингент на бюрото по труда. Когато всеки втори е завършил някаква си икономика – микро-, макро- и подобни – дипломираният икономист няма оная тежест, която си въобразява, че притежава. Щото всеки знаем колко учат и как си вземат изпитите. Сигурно ще ме репликирате, че поне един счетоводител би могъл да стане. Да, но за дипломирания финансист е под нивото му да извършва оперативно счетоводство. Освен това да ви напомня, че счетоводството си е занаят и той се учи с времето, но не обезателно в УНСС. Работя в швейцарска компания. Преди година съкращенията орязаха счетоводствата на регионално ниво и централизираха нещата. От 4 броя счетоводителки оставиха на работа само една в ролята на финансов контролинг занимаващ се с бюджети и forext-и. Жена на около 50 г. със средно образование. Съкратените – вишистки. Парадокс? Изключение? Може би. Някой просто е седнал и трезво е разсъдил не върху тапиите, а върху уменията. Действително рядко се случва. Аз лично се надявам, че ще зачести след години.
Толкова за УНСС, кадрите им и тежестта на мненията им, които се опитват да ми вменят)
За причините…
„несъответствието между образователната система и изискванията на пазара на труда”. Съгласна съм с това. Но в малко по-друга светлина. Иначе заключението ми е същото, но по друг път стигнах до него.
Навъдиха се твърде много университети. Бълват кадри с тежки, трудно разгадаеми от първото казване специалности. А изпитите се вземат с лекота (особено ако притежаваш морална такава). В крайна сметка излизат наперени, че всичко знаят, умеят. Някой им е разказвал примери как навремето еди кой си се е уредил на сладка длъжност, взема куп пари, нищо не работи и е завършил а! тъкмо същата специалност. Един-два примера, които старателно се записват в „хард-а” и понеже хард-ът тъй и тъй е малък, оказва се, че точно тия разказчета в стил „една жена каза” набръшки формират грандиозните очаквания.
Хубаво ама, както по-горе писах, ако няма връзки с някой изпълнителен директор, който да му предложи сладка позиция в голяма фирма, прясно завършилият се оказва интересен екземпляр. Той например смята, че понеже:
- се е пробвал веднъж-дваж да си инсталира windows и даже е успял (!);
- ползва успешно scype (!);
- сваля филми (!);
- пише в Word нищо, че бие много enter-и, за да мине на следваща страница (!);
- един-два пъти е отварял и програмка за снимки, където е научил това-онова за резолюцията, която измерва в сантиметри (!)
та… заради всичките тези работи компютрите са дреболия за него. И не се свени по интервюта да каже „О, да, няма проблем” колчем го запитат за компютърната му грамотност. Всъщност това е точно грамотност, да. То такава и аз имам.
Повечето университети си дават зор да включат мижави обучения по Информатика, но посещаващите ги бързо се отегчават от тях. Ами, че то си е скука. Елементарно е да напишеш един документ в Word, а после просто да го запазиш. Обикновено на… хм… desktop-а. (Като понапреднат с материала започват да съхраняват и в my documents понеже на десктопа от файлове вече не може да се види wallpaper-а с хубавата кола).
Мислите, че преувеличавам? Я се разходете сега до компютъра на секретарката. Обзалагам се, че и тя е завършила някаква икономика. Но е късметлийка – намерила си е работа. Без връзки. Е, нищо, че е секретарка. Може постепенно някой ден да се издигне. Например в project manager… каквото и да означава това.
Правописът – разбира се прясно завършилият смята, че изобщо няма смисъл да се обсъжда подобно нещо. Та той е влязъл в университета с приемен изпит Езикова култура! Но е от едно поколение, минало част от детството си във времена когато вече имаше видеоигри, компютри… И много-много книжки не се четяха. А те формират основната грамотност.
Започва да кажем работа. Понякога му възлагат да напише оферта. И той го прави. С лекота. И даже я изпраща(!). Барабар с правописните грешки и безумното оформление. От другата страна я приемат. Ако е по-възрастен кадър… свива рамене и въздъхва. Ако е по-млад като изпращача… даже няма да забележи.
Другите умения. Добре де ако не е лекар, архитект или инженер, какво например умее един прясно завършил икономика нейде? А! Да смята. В Exel. На тая дейност обикновено обичат да й казват „правя табличка в Exel”. Тя табличката си е направена мисля аз, ама карай, той все пак запълнил клетките с числа.
И ако този екземпляр наистина няма връзки какво би могъл да работи според вас?
Авторът на статията разяснява, че хората със средно образование са най-засегнатия сектор. Аз и за това съм съгласна. Но си мисля, че причините са други. Не защото образованието е средно. Един среднист спокойно би могъл да изпълнява със същата успеваемост много от позициите, които сега са заети от висшисти с калибъра на микро-, макро- и не знам каква си икономика. Но работодателите решиха, че след като пазарът е така притиснат що пък да не се възползват и за същите пари да назначат някой все пак с висше образование. Прясно завършилият решава, че макар заплатата да е малка, все от някъде трябва да се започне и почва. На тапия той би трябвало да притежава много повече умения от средниста. Но ги няма. Затова работата чудесно му пасва, той се примирява с всичко в очакване все пак да дойде и неговият час да се издигне, а среднистът… остава на улицата. Нищо, че на практика кой знае каква разлика в уменията им няма.
Та затова според мен секторът „млади хора със средно образование” е най-засегнат. А не защото младите хора, видиш ли, нямали желание много-много да се образоват.
Ще ви кажа и една друга причина за безработицата. В провинциалните градчета все още е жива една много характерна българска черта у родителите – да дондуркат до никое време отрочетата си. Мама и тате работят – дадат на синчето по някой лев да си купи нови маратонки, ризка. Бабата – пенсионерка – и на нея й мил много внукът – и тя а по някой лев всеки път като го види. Е, пенсиите малки – ще кажете вие. Малки, малки, ама и бабата няма големи разходи – топли се на печката с дърва, насечени истимаро в близката горичка от зетя, не се глези с луканки и топени сирена, да стигат само за лекарства й е важно. Гледа кравичка, продава млякото. Не е кой знае какво, ама що пък да не помогне на внучето – все пак името на дядото носи. И ето как от тук 50, от там 100, от другаде 200, тате ще му купи кола на старо, работа така или иначе няма и… така се става безработен на 20 години на село.
Струва ви се, че говоря глупости ли? Напомням ви само, че животът в останалата част от страната тече по съвсем други скорости, дето нямат нищо общо с темпото на София или Варна.
Мимоходом обаче няма да се съглася с автора, че в кризата най-често съкращавани са били младите хора до 35 г. Това е глупост. Без значение коя социологическа агенция е направила проучването. Най-съкращавани бяха хората в предпенсионна възраст. Повечето администрации вече са заети от млади специалисти за човешките ресурси. Прословутите HR-и. (заедно с PR-ите държат първенството за бездарни, нагли неумейковци, които обичат да се врат). Един 30 годишен HR никога не би могъл да разсъди трезво какво младите умеят или не умеят спрямо възрастните. Решава се по изначалната идея „младите са носител на новото” и късата клечка отива в служителя на 55.
Коментара Ви е страхотен, поздравления. Много точно и добре казано.
Изчетох целия роман, ама се хванах за няколко изречения, типично за наглата ми журналистическа същност.
„Един среднист спокойно би могъл да изпълнява със същата успеваемост много от позициите, които сега са заети от висшисти с калибъра на микро-, макро- и не знам каква си икономика. Но работодателите решиха, че след като пазарът е така притиснат що пък да не се възползват и за същите пари да назначат някой все пак с висше образование.“. Силно се съмнявам, че среднистът е получил и половината знания от тези, които е получил висшистът, без значение къде кара бакалавъра и магистратурата си. И това, че УНСС има лошо реноме на несериозен университет, бълващ икономистчета, не значи, че той не е НОМЕР 1 в страната именно за тези специалности. А те са предпочитани от много млади хора, както са искани медицината, архитектурата, музиката и т.н. Неслучайно образованието е разделено: основно, средно, висше. И родителите на нас, студентите, не си харчат ей така заплатите за образованието ни, за да виждат картинката, която Вие описахте. Съжалявам, ама който си има средно образование да си се завира, където си иска. Който учи висше, значи че е с едно образователно ниво по-нагоре. Уменията са си друга тема и в никакъв случай не ги отричам, но така е устроен пазарът на труда. И още нещо да вмъкна: една голяма фирма или корпорация, която уважава името си, цени най-вече качествената работа, няма да си позволи да вземе неграмотни кадри. И не на последно място, „Прословутите HR-и. (заедно с PR-ите държат първенството за бездарни, нагли неумейковци, които обичат да се врат). “ не уча в УНСС и не го защитих поради тази причина, но съм във факултета по журналистика и масови комуникации и някакси обидата е грозна. И не за друго, ами защото не е лесно да си комуникативен до такава степен, че да оказваш влияние върху обществото и мнението му. За съжаление, все повече осъзнавам, че посвещавам усилията си на загубена кауза, защото журналистиката, както и рекламата, са единна сила, която не може да се сравни с друга, но у нас има хора, които се опитват да я отблъснат. И го правят. Примери за медийната и рекламната власт мога да давам до утре и пак няма да може някой да обори мнението ми.
jiji, леката препратка към обема на коментара ми, ще възнаградя с въпрос от, така да се каже, модераторско естество – има ли тук ограничение в броя на използваните символи когато се пише коментар? И ако „да”, ще ме осветлите ли за него?
А ако трябва да бъда по-груба (това винаги ми се е отдавало с лекота) да питам де… ако не си падате по романи не беше нужно да четете. Аз и без нечие одобрение успявам лесно да заспивам вечер.
Няма да ви контраатакувам за УНСС. Не че не мога (предполагам се досещате).
Но за HR-ите и PR-ите искам да Ви кажа нещо. Не омаловажавам ролята и на двете ако трябва да я разглеждам в изчистен вид – т.е. това, което би трябвало на теория поне да правят. И двете неща са безумно отговорни. Понякога PR-ите (в големи фирми) носят на плещите си огромен товар – имиджа на компании с оборот надвишаващ хилядократно собствените им заплати. Компании, които често са с история поне двойно възрастта на PR специалиста. Една непремерена дума някъде и въпросният имидж се сгромолясва.
HR-ът пък би трябвало да умее да преценява едновременно и професионалния потенциал, но и психологическия такъв у един кандидат.
Обаче какво на практика правят в България например. PR се зоват всякакви елементи. Повечето от тях ако се занимават сериозно с работата си обикновено имат за задача да следят дали се спазват на местно ниво исканията на компанията майка навън (респективно на PR отделът там). Ама това е рядко. Истината е, че тук всеки със самочувствие на „арт” персона смята, че pr-ството му е така да се каже природно заложено. И се занимава със стайлинга на звезди от съмнителен калибър. Хайде моля Ви… нека Ви напомня само, че в страната ни PR се зове и един швестер на име Евгени Минчев.
HR… Дали повечето са така изумителни познавачи на професионалисти и добри психолози? Не, не са. Работят знаете ли какво обикновено? Организират ролеви игри за тийм билдинги. Ех, че професионално.
Мисълта ми е, че аз обиждам не принципно PR-ите и HR-ите, а екскрементите, които обикновено тук, в страната ни, заемат тия инак добре заплатени (за местния стандарт разбира се) занятия. Да, продължавам да мисля, че обикновено са люде, които нищо не умеят.
p.s. И много Ви моля… ако Ви представлява трудност четенето на дълги постове… просто прескочете моите. И съвсем, ама съвсем, между другото… за лаконични коментари, придружени с много емотикони, си има чатове.